Студа те пронизва, гледаш в далечината. Никотина разбира, що не щеш да си в кревата. Лежейки само се събира. Капка, по капка и вече прелива. Загубих блясъка, загубих страстта си. Всичко разми се не по-далеч от пръста ми. Спомените живея в тях. Ще се сблъскам с моя грях. (Видях поетични хора тука и викам да пробвам и аз)